Реставрацията градска баня „Дели хамам“ в гр. Ловеч

Единствения в Европа виртуален музей на водата

Старата градска баня е превърната в единствения в Европа виртуален музей на водата. Под специално стъкло в оригинален вид е възстановена отоплителната система „хипокауст“, а благодарение на интерпретативните програми и мултимедийни ефекти посетителите наблюдават и научават много интересни „водни“ събития и факти.
Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение, обявен с протокол №7 на НСОПК от 25.11.1999 г. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал „Вароша“, а куполът последователно преминава през три барабана – осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ на терена е 1060 кв.м, застроената площ на основата на сградата е 351 кв.м, а на помощните постройки – 58.50 кв.м.
След построяването си, Градската баня „Дели хамам” е била доходно здание на Араб-джамията в Галата. Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи или от тухли /бипендални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу”. По същия начин имало монтирано отпление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата стоплят нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.
Сградата е изцяло с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см. и вътреши с дебелина 80-90 см. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 см. Непосредствено до банята е долепена пещта с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м. височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна, на която вътрешния диаметър е 1.50 м. и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз. В помещението е имало шадраван. В средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.
През 2014 г. Банята беше изцяло реставрирана по проект, финансиран от ОПРР.

баня Дели Хамам

Дели хамам

ОЩЕ ПРОЕКТИ

ДЕТАЙЛИ ЗА ПРОЕКТА

Клиент: Община Ловеч
ОБЩА ПЛОЩ: 1060 кв.м
Основна сграда: 351 кв.м
Помощни постройки: 58.50 кв.м.
Реставрирана: 2014
Архитект: Росица Михайлова